Iaido

 

Иайдо

Иайдо е древно японско бойно изкуство за самоусъвършенстване по пътя на меча. Изкуството е свързано с умението мечът да се изважда мълниеносно и да се поразява противника във всяка една ситуация. Затова то често се нарича и изкуство за „оголването на меча”. Всъщност това определение не е съвсем точно, защото името „иайдо” означава по-скоро „път на хармонизиране с мястото, ситуацията”. Иайдо е изкуството да се реагира на всяка ситуация правилно, а също и да се избира предварително местоположението и стратегията, така че да бъде постигната победата. Свидетелствата за съществуването на иайдо (или в първоначалното му название иайдждуцу) датират от XV в. Известни са десетки школи по това изкуство, като според някои, в неговия разцвет те са били над 300. През 30-те години на XX век името иайдо става популярно в Япония благодарение на майстора на меча Накаяма Хакудо (1869–1958) от школата Мусо Шинден Рю. След Втората световна война са създадени редица японски организации, които целят да разпространят, а и да поставят в определени рамки практикуването на това изкуство. За тази цел е създадена школата Сейтей през 1968 г. Тя синтезира форми от различни школи по иайдо (12 кати). Школата е разпространена по цял свят и цели да обедини трениращите иайдо независимо от стила, който практикуват. Освен тази стандартизирана форма на иайдо, след известен период от време, трениращите започват да практикуват и някоя от традиционните школи в това изкуство – Мусо Шинден рю, Мусо Чикиден Ейшин рю и др. В България иайдо започва своето развитие с официалните семинари на Българска Федерация по Кендо през 2002 г.

 

 

За повече информация ви препоръчваме книгата на Огнян Кожухаров "Иайдо - пътят на меча", на Издателство "Изток-Запад"