Превод: Весела Кирова
(Учидачи и Шидачи от Нишиока Цунео)

В основата на следващия текст лежи превод на една глава от книгата на Цунео Нишиока „Budo-teki na Mono no Kangaekata: Shu, Ha, Ri” (Будо начин на мислене: шу, ха, ри). Директните преводи от японски често са проблематични поради двузначността, присъща на традиционния японски начин на писане. С цел допълнително изясняване на идеите на автора и представяне на мислите му по най-добрия начин на английски език сме допълнили оригиналния текст с няколко извадки от лични разговори. По този начин текстът придобива привкус на учение, предавано от учител на ученик. Моля, имайте предвид, че в това есе наставките „-до” (път) и „-джуцу” (умение или техника) се използват по японски образец – т.е. без да се прави ясно разграничение между тях. Според автора това не са две различни неща, а различни елементи от едно цяло. Това цяло той понякога нарича будо, а друг път буджуцу. На места той използва терминология, типична за класическите бойни изкуства, докато в други случаи използва понятия от модерното будо. Неговите коментари са насочени и към двете.
Есето започва с насочване към японското понятие за рей. Тази дума създава уникални трудности при нейния превод. Въпреки че рей се превежда като етикет, благоприличие, коректност, учтивост или любезност, нито едно от тези понятия не е напълно еквивалентно на японското, поради което в това есе няма да използваме английски заместител. Мислете за рей като за правилните същност или качество на отношенията между хората.
Сърцето на буджуцу е рей.
Отговорност на учителя е да предаде това на своите ученици. Ако той не успее, учениците могат да развият неправилно отношение и истинското значение на практиката да бъде изгубено. За съжаление в днешно време в японското будо има твърде много злоупотреба с власт. По мое мнение малко учители преподават правилно принципите на будо. Рей в будо се е превърнало в нещо твърде изкуствено, наподобявайки едновремешната японска военна йерархия. Истинското значение на рей вече не се изявява. Изглежда, че ние съхраняваме само най-лошите елементи от японските традиции и култура и поради това имаме нужда да обмислим как можем да променим това положение. Буджуцу води към рей.
Инструкторът в идеалния случай е пример, който води учениците към нещо по-висше. Рей е изражение на смирението пред това по-висше съществуване. Някои хора обаче, развивайки своите умения и достигайки по-висока степен, пропускат онова, което би следвало да са научили за рей. Онези, които пропускат да работят толкова усърдно за развиване на духа си, както за усъвършенстване на своята техника, е много вероятно да забравят за истинското смирение на рей. Те са склонни да станат твърде самонадеяни, горди и високомерни. Духовното израстване и усъвършенстването на техниките са две напълно различни неща и не е задължително между тях да има каквато и да било връзка.
Тренирането на джоджуцу например е чудесно, защото то може да доведе и до двата вида развитие – духовното усъвършенстване води до подобряване на техниката и обратното. Развитието не е само въпрос на техника. Въпреки това, ако физическите техники се преподават неправилно или повърхностно, учениците ще бъдат объркани. Още по-голямо неразбиране ще има, ако фокусът е само върху процеса на полиране на техниките. Никога не трябва да губим от поглед намерението да поправяме и усъвършенстваме духа. Единственият начин да постигнем това е да се учим от учител майстор.
Като цяло, хората погрешно рабират какво е учител-майстор. Те често грешат, приравнявайки майстора с инструктор или човек с по-висока степен. За съжаление, с нарастване на нивото на уменията на някого, често нараства и размерът на неговото его. Твърде често млади хора, които са с висока степен или са получили лиценз или свитък, считат, че са квалифицирани да бъдат учители само затова, че имат инструкторски сертификат, притежават доджо или имат ученици. Сериозна грешка е да се счита, че даден човек е майстор само затова, че притежава висока степен или лиценз.
Веднъж моят учител Такаджи Шимицу сенсей (1896−1978) ми каза да не копирам практиката с джо на неговия младши инструктор и ученик Ичизо Отофуджи сенсей. Това изказване може лесно да бъде разбрано погрешно, освен ако не размислим внимателно над това, което Шимицу сенсей в действителност имаше предвид. Той знаеше, че има разлики между неговия начин на работа с джо и тачи и начина, по който Отофуджи сенсей използва тези оръжия. Дори и в ката буджуцу е напълно естествено да има разлики във формата. Това е така, защото различните хора имат различни нива на разбиране на техниките и различни нагласи. Това ги кара да изпълняват движенията по малко по-различен начин и те предават нататък тези индивидуални характеристики, докато преподават. Шимицу сенсей се притесняваше, че младите ученици ще забележат тези разлики, ще станат объркани или подозрителни и ще помислят, че единият или другият начин са грешни. Той изглеждаше загрижен за неизбежните грешки, които се появяват, когато ученикът не може или не желае да следва само един учител. Той ме караше да следвам един единствен учител до степента, в която е възможно, и да избягвам да обърквам ненужно себе си като се заглеждам по другите учители.
Да имаш повече от един учител може да създаде сериозни проблеми при твоето обучение. От друга страна, настояването учениците сляпо да следват „единствения” учител може да доведе до сепаратистки клики и да попречи на учениците на различните учители да практикуват заедно. Това неприятно положение все още съществува в света на японските бойни изкуства. Единственото разрешение е да се изчака духовното израстване както на учителите, така и на учениците. Тогава учениците ще могат да тренират при един учител и едновременно с това да се възползват от практиката с ученици от други групи. Затова разбирането на рей е толкова съществено в процеса на духовно израстване в буджуцу. Една от най-дълбоките прояви на рей лежи във взаимодействието между учидачи, този, който приема техниката, и шидачи, този, който прави техниката. За съжаление дори учителите често неправилно разбират тънкостите на учидачи и шидачи при тренирането на ката. Те пропускат да предадат на своите ученици разликата в намеренията, съдържащи се в тези две роли. Особено в класическите традиции ролите на учидачи и шидачи са напълно различни. Всяка има своята уникална психологическа гледна точка. Същностно важно е това различно качество винаги да се поддържа. Вярвам, че разликата в тези две роли е същностната характеристика на упражняването на ката.
Наскоро дори достигнах до разбирането, че практикуването не си струва, ако и двамата партньори не осъзнават това. Когато външен човек наблюдава ката, на него му изглежда, че учидачи губи, а шидачи печели. Това не е случайно. В нея се съдържа много повече. Учидачи трябва да има духа на грижовен родител. Учидачи води шидачи, като прилага истинска атака. Това позволява на шидачи да учи правилно разположение на тялото, дистанцията в боя, правилен дух и възприемане на предоставената възможност. За учидачи скромният дух е също толкова важен, колкото правилната техника. Лукавството, арогантността и снизходителното отношение никога не трябва да се допускат в практиката. Мисията на учидачи е жизненоважна. В миналото тази роля е била осъществявана от старши практикуващи, които са били способни да изпълнят точна техника и са притежавали правилния дух и разбиране за тази роля. Учидачи трябва да даде пример за чисти, прецизни разсичащи линии и точно прицелване и също така трябва да излъчва фокусирана сила и авторитет. Ако учидачи е родителят или учителят, тогава шидачи е детето или ученикът. Целта е да се придобият уменията, представени чрез техниката на учидачи.
За съжаление учениците често се държат така, все едно искат да пробват своите умения срещу тези на учидачи с по-висока степен. Според тях това състезание е тяхната практика. Всъщност това не води нито до по-добра техника, нито до по-голямо духовно развитие, защото правилното отношение между учидачи и шидачи е било помрачено. Повторението на техниките в това отношение родител-дете или старши-младши ученик е това, което позволява израстването на духа чрез практикуването на техниката. Ролите на учидачи като старши и на шидачи като младши ученик се запазват, независимо от действителното ниво и опит на всеки от двамата партньори. Ката трябва да се практикува така, че учащите да се учат както да дават, така и да получават. Това е, което прави възможно подобрението на техниката и духовното развитие.
За съжаление при практиката с джо хората понякога мислят, че упражняват двете роли, само за да запаметят последователните движения на двете различни оръжия, тачи и джо. Има дори някои инструктори, които учат, че целта на Шинто Мусо-рю джоджуцу е да учи как се побеждава меч с тояга. Това е грешка. Ако то продължи, ката буджуцу може да отмре, защото и техниката, и духът на учидачи няма да се подобрят. В наше време са все по-малко хората, които могат правилно да играят ролята на учидачи. Вярвам, че буджуцу е могло да се развие в будо само чрез запазване на идеята за учидачи и шидачи. Тази идея е основна характеристика на класическото буджуцу.
Въпреки че японските изкуства като кенджуцу, иайджуцу и джоджуцу са се трансформирали от „джуцу” в „до”, ако правилните роли не се съхранят при тренировките, изкуствата „до” ще се отклонят в грешна посока. Очевидно има разлика между опита да бъде съхранено правилното разграничение между учидачи и шидачи, дори и това да не е постигнато напълно, и пълната липса на усилие или разбиране на разграничението. Съществуването на намерението или качеството на намерението се проявява в ежедневната практика и действия. Онези, които имат очите и опитността да видят, могат да разберат разликата. Моята тревога е, че в наши дни все по-малко хора разбират тази концепция. В бъдеще те ще бъдат още по-малко. Изглежда, че хората вече не осъзнават, че съществуването на учидачи и шидачи е същността на будо тренировката. В заключение, аз съм убеден, че най-важните неща, които съм научил от Шинто Мусо-рю и Такаджи Шимицу сенсей, са ролите на учидачи и шидачи в ката. Няма начин да бъде предадена ката от японските класически традиции без правилно разбиране на този дух на даване и получаване. Не е редно старшите ученици в ролята на учидачи да се отнасят зле, да тормозят или да измъчват младшите ученици. Напротив, тяхната работа е да насочват и да възпитават. По същия начин е ужасно да се види шидачи, възприел отношение, което е по същество отцеубийствено, и опит да се унищожи учидачи. Мога само да кажа, че такъв дух никога не трябва да съществува.
Шимицу сенсей винаги казваше: „Трябва да тренирате с мен.” (т.е. директно с вашия собствен учител). Той постоянно приемаше ролята на учидачи. Дори и с начинаещите, той никога не отслабваше вниманието си. Винаги беше сериозен с всички. Никога не беше арогантен и никога не се държеше властно с друг човек. Вярвам, че това отношение е най-важното в обучението по ката буджуцу, и обучението на Шимицу сенсей беше чудесен пример. Този дух се поддържа трудно не само в джоджуцу, но също така и в други ситуации. Той е напълно различен от отношението на старши ученик или учител, който демонстрира уменията си на своите ученици, като се отнася към тях арогантно и снизходително. Толкова е лесно да се окажеш хванат в кръга от отношения, които карат шидачи да се опитва да се състезава с учидачи. Ръководството на учител-майстор е абсолютно съществено, за да се избегне такава ситуация. Учидачи учи шидачи, като жертва себе си, тренирайки сякаш всеки момент ще бъде убит. Тази саможертва въплъщава духа на учителите и родителите. От обучението по ката няма полза без това разбиране. Това е духът, който позволява на шидачи да израства и да развива собствения си дух. Ката буджуцу не учи нито на победа, нито на загуба, а как да се грижим за другите и да ги дърпаме на по-високо ниво. Това е будо. Искрено се надявам, че всички, особено онези, които практикуват джоджуцу, ще помнят тази максима: „Не ликувайте в победата, не ставайте сервилни в загубата. Губете с достойнство.” Това е духът, на който трябва да се учим да подражаваме.

Източник: aikido-bg.com