Из статия на Чиба сенсей, 8 дан, издадена през 1989 в Sansho, списание на Американската Айкидо Федерация (USAF).

Превод: Христо Йорданов

Често използваме думи, които се предполага, че познаваме. Но има такива, които щом разгледаме по-отблизо, си даваме сметка колко неясно и смътно сме разбирали.

Навярно една от тях е думата "шошин", която често се използва в бойните изкуства. Известно е, че будо започва с шошин и свършва с шошин. Следователно будо не може да бъде разбрано без предварително да се изясни определението и значението на шошин. Двата йероглифа с които се представя шошин се описват така: "шо" означава пръв или начало; "шин" означава мисъл, дух или поведение - цялото се превеждат като ''дух на начинаещ". Това означава мисълта (духа или поведението) на абсолютния начинаещ, когато той започва своето обучение в будо. Той е белязан от скромност, кротост, искреност и чистота и с жажда в търсенето на пътеката.

В Япония обучението по будо се приема като или се очаква да е стръмно и трудно, изискващо многогодишни тренировки при майстор. В шошин може да се намери духа на издръжливостта, саможертвата, отдадеността и самоконтрола. Защо японците виждат така обучението в будо? (Обратно на западното поведение, където по правило удоволствието и развлечението са на първо място.) Японците разбират, че е невъзможно да изучиш едно изкуство без отдадеността да преминеш през дългогодишно обучение, като преодолееш различни етапи, където се изисква да достигнеш до физическите си граници а понякога и отвъд. Също така те разбират, че при крайното завършване на физическото майсторство в изкуството, има една духовна реализация, която може да те отведе по-напред.

Състоянието, което се постига посредством духовната реализация, най-високото състояние в будо, често се нарича мушин, или състояние без-мисъл. То бива описвано с изображението на чисто огледало, което отразява всичко което е пред него точно такова, каквото е. Състоянието без-мисъл отразява всичко, което преминава пред него - независимо дали идва или отминава, без да въздейства на желанията или на собствено натрапения поглед. Има обаче важно разграничение между статичното огледало и това активно състояние на съзнанието. Активното съзнание реагира спонтанно и едновременно на отразеното изображение без оглед на съпричастие или смущение, правилно или грешно, печалба или загуба, живот или смърт. Това което прави това състояние по-трудно за достигане е, че то изисква от страна на духа едновременна реакция, съпроводена от физическото движение (техниката), на изображенията, попадащи върху него.

Състоянието на съзнанието като чисто огледало или състоянието без-мисъл може да бъде достигнато и посредством други духовни упражнения, например медитация. Това което прави будо уникално, може да се види в едновременното и неделимо въплъщение на съзнанието и на физическото движение или техника. Този етап от обучението е известен като Меча на не-мисълта или Меча на не-формата или дори като Меча на сън. Само когато бъде достигната тази степен, се смята че човек е завършил изкусността си.

Шошин е мисленето или нагласата, изискващи се за да се следва обучението. То съдържа неща като преданост, скромност, откритост, издръжливост, отдаденост и самоконтрол, неповлиян от собствените желания, преценки или разграничения. То е като парче чиста бяла коприна преди да бъде боядисана и представлява важно условие за началния етап, когато начинаещия се учи и усвоява основите прецизно, точка по точка, ред по ред с непоклатима вяра в учението.

Шошин обаче е не само състоянието на ума изискващо се за начинаещия, но трябва да е на лице на всеки етап от обучението. Поради това проявлението на шошин се променя в зависимост от състоянието на човека като начинаещ, средно напреднал или напреднал ученик. Това, което е важно е, че човек става безусловно едно тяло отвън и отвътре, развивайки се най-накрая до Мисъл на не-мисълта и това е завършването на обучението в будо.

Няколко думи за значението на ката - формалното изражение и единицата в будо. Изучаването и дисциплиниранeто в ката са основни и общи методи, намиращи се навсякъде в традиционните японски изкуства, като чайна церемония, подреждане на цветя, рисуване, калиграфия, танци, театър и будо. Ката се превежда като "форма". Формата обаче, както изглежда, покрива само част от по-голямо цяло, като я свежда повърхностно до физически изглед на катата. Съществува обаче друг елемент който работи вътре и чиято природа е невидима. Нейната вътрешна енергия се свързва с потока на съзнанието (ки). Съществуват школи в старите хроники на будо, описващи ката като Закон на енергията (или Ред на енергията). Така значението на ката не се ограничава само до физическото изражение. Тя може да се изучава и преподава физически с определено усилие, което е видимо. Вътрешната част обаче изисква напълно различен подход и в нея е възможно да се постигне майсторство. Но понеже не може да се види физически, тази част не може да се преподаде, а трябва да се усети и почувства.

Например вътре в ката, като изражение на контрол и поток на съзнание, ки работи съвместно с физическата енергия вътре и извън тялото. Тя осезаемо се свързва с качеството и с комбинирането на противоположни елементи, които не само се допълват и заменят, но и си приличат: чистота и нечистота, светлина и тъмнина, пълнота и празнота, свиване и разпускане, активност и пасивност, твърдост и мекота, лекота и тежест, избухливост и спокойствие, бързо и бавно.

В началния си вид ката се описва като бойно движение (срещу враг) и е изпълнение и събирателен смисъл на всяка школа. ката е резултат от преследването на ефективност, икономичност и рационално мислене във всяко дадено обстоятелство. Като бъде поставен пред и обучен в ката, с прилагането в продължение на много години на методология, уникална за всяка школа (или учител), човек може да научи физическите форми и вътрешния ред на енергията, а и да бъде проникнат от сърцето на съответната школа.

Поради това следва да се опишат трите последователни степени, които се преминават в изучаването на традиционните изкуства на Япония.

Първата степен е позната като "шу" и може да се преведе като: браня, защитавам, пазя, подчинявам се, пазя, наблюдавам, спазвам (от), придържам се (към), верен съм (на). От тези определения характеристиките на тази степен може да се каже че са: защита (посредством обучение), да бъдеш защитен (посредством обучение), придържане към реда (на обучение), наблюдаване (на обучението), държане на очите отворени (за обучението).

Това което технически характеризира този етап е изучаването и усвояването на основите посредством повторението на катите, точно така както те се показват, без излагането на желание, мнение и преценка, а с пълна откритост и честност. Това е важен период на физическо и духовно напасване и внимателна подготовка на следващия етап. На физическо ниво през това време се тренират различни части на тялото - стави, мускули, позата като цяло, как да центрираме долната част на тялото посредством ханша, как до ползваме и да контролираме гравитацията, баланса между работата на ръцете и краката. На духовно ниво се учим да как да фокусираме и концентрираме вниманието върху всяка конкретна част от тялото в дадено време, как да създаваме вътрешна енергия и вътрешно да я насочваме, ползвайки силата на въображението. Освен това човек се учи на вяра, истина, уважение, издръжливост, скромност, саможертва и кураж - всички тези неща се приема, че са атрибути на будо. Няма определено време или период колко дълго трябва да се премине през този етап. Зависи от здравината, качеството, желанието и възможностите на двойката учител - ученик. Общо взето това не трябва да продължи много дълго, например от три до пет години. Безспорно това е при условие, че човек тренира честно, всеки ден и че е направил това обучение пръв приоритет за себе си в този период от живота си.

Етапът, който идва след шу е известен като "ха". Определението на ха се превежда като: да откъсна, отделя, наема, отчупя, строша, разруша, наруша, премина, отворя, разкъсам. Както се вижда, това е твърде динамичен етап и силно навежда към отрицание и отричане. Парадоксално обаче, тази негативност прогресивно води до самоутвърждаване.

Описания по-горе етап шу, е насочен върху отрицанието на индивидуализма. Това, което след това се развива е етапа на самоутвърждаване, което е основано на отричането на първия етап. Отваря се един нов хоризонт, който изисква напълно различно възприятие за да може да се улови цялото значение на онова, което става по това време. Без съмнение този етап трябва внимателно да е подготвен от двойката учител-ученик. Това не е повърхностна самоувереност или позиране на индивидуализма, защото неговата сила идва от преминаването през огъня на саможертвата.

Технически това е етапа, през който се изисква да се пренареди и преустрои това, което учителя е преподал. Това включва отстраняване на нежеланото, не-необходимото или неподходящото и позволява в обучението да се внесат нови елементи като храна за растежа.

Духовно и мисловно на този етап се изисква добиването на ясно виждане за собствената индивидуалност, с други думи необходимо е човек да има ясна визия за собствения потенциал и за най-добрия начин да го стимулира. Това може да наложи човек да изостави или да се откаже от онова, което вече е постижение или е силно в неговата изкусност. Например постигането не означава задължително да бъдеш креативен, напротив - често загубата или изоставянето имат важна роля в процеса. Това е трудна работа и често човек не я смята за необходима поради липсата на кураж и истинен мотив.

Човешката природа е такава, че наистина е трудно човек да се отрече от нещо, което вече има, особено, когато това се смята за нещо добро от вече придобито. На това място мнозина спират и престават да растат. По отношение на човешкия напредък, това все още е период на детство и младост, и поради това все още е необходимо крилото на ученето. Друг много важен момент е, че на този етап се преминава от пълната пасивност на предишния етап към активна отговорност за собственото трениране.

Онова което става в този етап е, че и онзи който дава (от страната на учителя - външен ефект) и онзи който получава (от страната на ученика - вътрешното усилие) едновременно допринасят за раждането на индивидуализма. Това е точно като момента, когато пилето вътре в яйцето започва отвътре да чупи черупката, а същевременно птицата родител помага на напускането отвън. Ако времето не е назряло, резултатът е смърт на пилето. И тук няма определено време или срок колко дълго трябва да продължи този период, но това е период на важен преход.

Крайният етап се нарича "ри". Този йероглф означава: отделяне, напускам, заминавам (от), отпускам, пускам на свобода, разделям.

Както се вижда от определението, това е време на съзряване. Тук е завършването на обучението, въпреки че това не е края на ученето. В този етап човек бива припознат като Майстор в своето изкуство, а така също и като завършен индивид, независим в изкуството. Очевидно сега човек трябва да е придобил всички изискуеми технически умения, познания и опит, изградени на базата на своите безспорни лични качества. Духовно и мисловно човек повече не зависи от и не разчита на помощ отвън или на ръководене. Той зависи единствено от своето собствено непрекъснато продължаващо развитие. На този етап човек може да започне да вижда Мисълта на не-мисълта или Меча на не-мисълта, през все още мъгливия хоризонт.

Не е нужно да се казва, че за да се постигна този етап се изискват работа и учение, които са отвъд казаното с думи. Тук човек се освобождава от външна зависимост, включително от учителя си, до разкриването на космическото съзнание, на Мисълта на не-мисъл или на Меча на не-меча. И това, което е ключ за такова постигане е състоянието шошин с неговото непрекъснато нарастване.

Така описаните накратко шу, ха и ри не непременно се подреждат в механична форма с ясни граници помежду си, въпреки, че тяхното развитие и преминаване ясно биват разпознати от сертификата, даван от учителя.

Ако съотнесем горното към системата от степени, практикувана днес в айкидо, шу би била приложима за всичко до трети дан, ха - до пети дан и ри - за шести дан и нагоре. Човек, който е достигнал степента ри бива смятан за майстор в изкуството, такъв човек става един от приемниците на Пътя, някой който за всички останали представлява въплъщение на изкуството. Разбира се, че вътре в линията на приемствеността той остава по-младши спрямо своя учител. Такъв човек е равен на всеки друг майстор, включително и на своя учител, спрямо отговорността да предава изкуството на други. Посредством това непрекъсваемо преминаване на отговорността изкуството се развива през идущите поколения.