Из „British Iaido Manual"

Превод: Ганчо Загорски

Основните концепции в иайдо са трудни за обяснение, тъй като се развиват индивидуално у всеки в процеса на тренировка и това е единственият начин да бъдат разбрани правилно. Начинът им на възприемане показва до какво ниво в развитието си са достигнали трениращите. На изпит за степен, оценяващите следят дали практикуващият е разбрал и прилага основните принципи с помощта на практическия опит от тренировките, а не просто чрез повтаряне на писаната теория.

Основни концепции:

- Дай кьо соку кей (Dai kyo soku kei) - Голямо, силно, бързо, плавно. Това са четирите основни характеристики на боравенето с дълъг меч, написани в реда, в който начинаещите трябва да наблегнат на тях. Първо, ударението трябва да се постави върху големите, широки движения, тъй като широката амплитуда дава основа за силата на движението. След като чувството за вътрешна сила бъде развито у практикуващия, скоростта постепенно се увеличава без излишно прибързване и припряност. Чак след като движенията станат големи, силни и бързи, техниките могат да се слеят в непрекъснато, плавно действие, разделяно само от правилното киме (концентрация на движението в точно определен момент, при пълна синхронизация на тяло и съзнание), като не се допуска суки (незащитено място, което противникът би атакувал).

- Ензан но мецуке (Enzan no Metsuke) - „Поглед към далечни планини". Означава, че погледът е фокусиран в далечината, не е разсеян, нито пък е концентриран върху една определена точка, а по-скоро вижда всичко ясно, тъй като фокусирането върху отделен детайл, свързан с противника, обикновено води до игнорирането на други потенциални заплахи. В действителност, необходимо е да възприемаме единствено разстоянието и тайминга на противника. Врагът пред нас трябва да бъде в центъра на възприятията ни, но не и точката на визуален фокус, оттук и цитатът от Мусаши: „Възприятията са силни, зрението е слабо". Ензан но мецуке е част от фудошин.

- Фудошин (Fudoshin) - Това понятие се превежда по много различни начини, като „непоклатим ум", „неудържим ум" и „свободен ум". То е често коментирано от майстори на меча като Ягю Муненори (Yagyu Munenori) и Зен-майстори като Такуан Сохо (Takuan Soho). Понятието се среща още като Ши шин (Shi Shin), носещо същото значение. При това състояние, умът е свободен да възприема всички неща такива, каквито са, без да е възпрепятстван от съзнателно насочени мисли (фушин).

- Фушин (Fushin) - „Възпрян ум" - когато е възпрепятстван от страх или съмнение, или смутен от логически, или концептуални мисли, умът не е свободен да отговори на динамичните обстоятелства извън нас.

- Фукаку (Fukaku) - Това понятие характеризира нагласата на опитния будока, изградена след години упорити тренировки. Не е възможно да бъде описана точно, но при опознаване на въпросния практикуващ, несъмнено става видима.

- Джо ха кю (Jo ha kyu) - Този термин е изведен от Но-театъра (основна форма на японска музикална драма, с представления, провеждани от 14-ти век). Понятието включва отделни действия, образуващи едно цяло. Превежда се като „Приготовление, развитие и заключение". Основно се разглежда като времева синхронизация - постепенно ускорение с чувство на увеличаване на приложения натиск/контрол, което продължава до крайната фаза на движението. Работата с краката (аши сабаки) при Но-театъра са идентични с кендо, докато най-драматичните форми на Но са аналогични с движенията при иайдо-катите.

- Касо теки (Kasso teki) - Свободно се превежда като „Въображаем противник". В действителност обаче този термин не се отнася само до разстоянието и позицията на противника, а и до това как нашите действия се отразяват върху него - например, дали след определено наше действие противникът би се отместил назад или встрани, или би паднал поразен. С други думи, Касо теки се отнася до общата логика на нашите действия, отнесени към вида, позицията и движенията на противника.

- Кигурай (Kigurai) - „поведение" или „изражение". Изразява превъзходство, идващо от подобряване на уменията за работа с меч, което не бива да бъде примесено с арогантност. Това е качество, което би спряло всеки потенциален агресор от атака.

- Ки кен тай ичи, Шин ги тай ичи (Ki ken tai ichi , Shin gi tai ichi) - „Дух, меч и тяло са едно". Това е съсредоточаването на цялото същество на практикуващия до пълна отдаденост. В началото, на чисто хореографско ниво, представлява едновременно извършване на стъпка, сечене и дишане, които с напредване на тренировките се превръщат в едно неделимо цяло.

- Кирьоку (Kiryoku) - „Вътрешна сила". Когато в една атака присъстват ки кен тай ичи, джо ха кю и семе, и практикуващият показва кигурай и фудошин, тогава атаката е неудържима, няма враг, който да й устои. При такава атака се усеща кирьоку.

- Койгучи но кири гата (Koiguchi no kiri gata) - „Метод за разсичане на устата на шарана". Това е техника за изваждане на меча от сая, която включва тайминга, с който двете ръце пристигат до цуба и цука, позицията и начина по-който се избутва цуба напред и координацията между лява и дясна ръка, когато започва изваждането на меча.

- Кокоро (Kokoro) - В нашия език няма точно определена дума, която да опише това понятие. Най-често се превежда като „дух", „сърце" и дори „чест". Като цяло, това е отношението на честност и добросъвестност към хората, което внушава увереност и уважение.

- Риай (Riai) - „значение", или „логика". Да знаеш какво целиш да направиш. В повечето случаи е свързано с касо теки, но включва не само поразяването на врага, а и избягване на потенциални препятствия, съобразяване с позицията на намиращите се в близост хора, които не са включени в схватката, както и други специфични обстоятелства.

- Сатсуджин кен/Катсуджин кен (Satsujin Ken/Katsujin Ken) - Когато мечът се използва с нечисти намерения и без нужната дисциплина, той неминуемо се превръща в унищожителен, меч, отнемащ живот, или сатсуджин кен. От друга страна, когато изграденият характер на опитен майстор в боравенето с меч му позволява да разреши даден проблем по мирен начин, без да използва придобитите си умения, за да причинява болка и насилие, това е катсуджин кен - меч, даващ живот.

- Сая но учи но качи (Saya no uchi no kachi) - „Победа в сая-та". Това е крайната цел на всеки, следващ Пътя на меча - да постигне победа без да извади меча от ножницата му.

- Сей то до (Sei to do) - Спокойствие и движение. Означава, че колкото и да е активно тялото, умът и духът на трениращия трябва да са спокойни и неиздаващи намеренията към противника.

- Семе (Seme) - „бутане", или по-точно - „натиск". Чувство за контрол и избутване на противника назад или още по-добре - надолу. Чрез контролиране движенията на тялото и меча, с чувството за избутване назад или натиск надолу, може да се упражни пълен контрол върху противника, което да позволи на практикуващия, налагайки определен тайминг, да прикрие своите слаби места (суки), които противника би могъл да атакува.

- Шу ха ри (Shu ha ri) - Това са трите стадия в развитието на всеки практикуващ:

Шу - Първоначалният етап, при който ученика следва всеки детайл от инструкциите на своя учител, без да ги оспорва и осмисля.

Ха - През този етап най-опитните ученици, поглеждат отвъд учението на своя учител, за да поставят придобитото познание в по-широка перспектива и да задълбочат разбирането си за него. Достигналите до този етап могат да обучават ученици, намиращи се в предходния етап.

Ри - Етап, в който разбиранията на практикуващия са достигнали степен, в която той може да върви по собствен път, без допълнителни напътствия и е напълно завършен учител.

Трите етапа (особено първите два) се припокриват значително. В съвременните системи за степенуване, ренши показва, че даден практикуващ е преминал от шу към ха, кьоши - преминаването от ха към ри, а ханши - че вече е достигнато ри.

- Тачи казе (Tachi kaze) - „Вятър на меча". На практика това е звукът, издаван от меча в процеса на рязане. Твърди се, че ако рязането е изпълнено правилно и фокусирано, страничен наблюдател може да се ориентира за положението на противника единствено по звука, а в същото време от гледната точка на противника мечът не би издал и звук.

- Тай чи тай бун (Tai Chi Tai Bun) - „Чуй с тялото си, мисли с тялото си" . Това означава, че сензорните органи възприемат информация само повърхностно, а интелектуалното възприемане на дадена техника е неуместно. Умението за боравене с меч трябва да се усети и възприеме от цялото тяло, и може да се научи единствено с опит и практика, а не чрез постоянно премисляне.