Айкидо е съвременно японско бойно изкуство с дълбоки корени, датиращи още от IX в. То е основано от Морихей Уешиба (1883−1969), майстор, притежаващ изключителни качества на човек и войн, поради което е бил наричан О’сенсей – „Големият учител”. Той преподава своето изкуството като път за себепознание и начин на общуване с околните, спазвайки вселенските закони на хармонията и ненасилието. Следният цитат, взет от една от неговите лекции, изразява най-добре философските му виждания и идеали: “Пътят на един войн се основава на човечност, любов и искреност; сърцевината на войнската доблест се състои от истинска храброст, мъдрост, любов и приятелство.”. О'сенсей дълбоко е вярвал, че чрез практикуването и използването на принципите на хармонията (айки) човек може да пречисти своя дух и да достигне да най-големите висини на човешките предели.
Айкидо е ефективна дисциплина за развитие, обединение и използване на всички сили на човека, телесни, психични и духовни. В чисто практическото му приложение, като изкуство за самозащита, то е изцяло рефлекторно и етично обвързано със защитата срещу непровокирана атака.
Техническият арсенал на айкидо включва хвърляния, ключове (обездвижвания) и атеми-вадза (удари), както и работата с оръжия – джо, бокен и танто. Айкидо може да се практикува независимо от възрастта и пола, като възможностите за обучение са толкова разнообразни и изискват такова отдаване на психични и телесни сили, че човек може да продължи практикуването му неопределено време, без някога да почувства, че е научил всичко.