Превод: Весела Кирова
(Учидачи и Шидачи от Нишиока Цунео)

В основата на следващия текст лежи превод на една глава от книгата на Цунео Нишиока „Budo-teki na Mono no Kangaekata: Shu, Ha, Ri” (Будо начин на мислене: шу, ха, ри). Директните преводи от японски често са проблематични поради двузначността, присъща на традиционния японски начин на писане. С цел допълнително изясняване на идеите на автора и представяне на мислите му по най-добрия начин на английски език сме допълнили оригиналния текст с няколко извадки от лични разговори. По този начин текстът придобива привкус на учение, предавано от учител на ученик. Моля, имайте предвид, че в това есе наставките „-до” (път) и „-джуцу” (умение или техника) се използват по японски образец – т.е. без да се прави ясно разграничение между тях. Според автора това не са две различни неща, а различни елементи от едно цяло. Това цяло той понякога нарича будо, а друг път буджуцу. На места той използва терминология, типична за класическите бойни изкуства, докато в други случаи използва понятия от модерното будо. Неговите коментари са насочени и към двете.
Есето започва с насочване към японското понятие за рей. Тази дума създава уникални трудности при нейния превод. Въпреки че рей се превежда като етикет, благоприличие, коректност, учтивост или любезност, нито едно от тези понятия не е напълно еквивалентно на японското, поради което в това есе няма да използваме английски заместител. Мислете за рей като за правилните същност или качество на отношенията между хората.
Сърцето на буджуцу е рей.
Отговорност на учителя е да предаде това на своите ученици. Ако той не успее, учениците могат да развият неправилно отношение и истинското значение на практиката да бъде изгубено. За съжаление в днешно време в японското будо има твърде много злоупотреба с власт. По мое мнение малко учители преподават правилно принципите на будо. Рей в будо се е превърнало в нещо твърде изкуствено, наподобявайки едновремешната японска военна йерархия. Истинското значение на рей вече не се изявява. Изглежда, че ние съхраняваме само най-лошите елементи от японските традиции и култура и поради това имаме нужда да обмислим как можем да променим това положение. Буджуцу води към рей.
Инструкторът в идеалния случай е пример, който води учениците към нещо по-висше. Рей е изражение на смирението пред това по-висше съществуване. Някои хора обаче, развивайки своите умения и достигайки по-висока степен, пропускат онова, което би следвало да са научили за рей. Онези, които пропускат да работят толкова усърдно за развиване на духа си, както за усъвършенстване на своята техника, е много вероятно да забравят за истинското смирение на рей. Те са склонни да станат твърде самонадеяни, горди и високомерни. Духовното израстване и усъвършенстването на техниките са две напълно различни неща и не е задължително между тях да има каквато и да било връзка.
Тренирането на джоджуцу например е чудесно, защото то може да доведе и до двата вида развитие – духовното усъвършенстване води до подобряване на техниката и обратното. Развитието не е само въпрос на техника. Въпреки това, ако физическите техники се преподават неправилно или повърхностно, учениците ще бъдат объркани. Още по-голямо неразбиране ще има, ако фокусът е само върху процеса на полиране на техниките. Никога не трябва да губим от поглед намерението да поправяме и усъвършенстваме духа. Единственият начин да постигнем това е да се учим от учител майстор.
Като цяло, хората погрешно рабират какво е учител-майстор. Те често грешат, приравнявайки майстора с инструктор или човек с по-висока степен. За съжаление, с нарастване на нивото на уменията на някого, често нараства и размерът на неговото его. Твърде често млади хора, които са с висока степен или са получили лиценз или свитък, считат, че са квалифицирани да бъдат учители само затова, че имат инструкторски сертификат, притежават доджо или имат ученици. Сериозна грешка е да се счита, че даден човек е майстор само затова, че притежава висока степен или лиценз.
Веднъж моят учител Такаджи Шимицу сенсей (1896−1978) ми каза да не копирам практиката с джо на неговия младши инструктор и ученик Ичизо Отофуджи сенсей. Това изказване може лесно да бъде разбрано погрешно, освен ако не размислим внимателно над това, което Шимицу сенсей в действителност имаше предвид. Той знаеше, че има разлики между неговия начин на работа с джо и тачи и начина, по който Отофуджи сенсей използва тези оръжия. Дори и в ката буджуцу е напълно естествено да има разлики във формата. Това е така, защото различните хора имат различни нива на разбиране на техниките и различни нагласи. Това ги кара да изпълняват движенията по малко по-различен начин и те предават нататък тези индивидуални характеристики, докато преподават. Шимицу сенсей се притесняваше, че младите ученици ще забележат тези разлики, ще станат объркани или подозрителни и ще помислят, че единият или другият начин са грешни. Той изглеждаше загрижен за неизбежните грешки, които се появяват, когато ученикът не може или не желае да следва само един учител. Той ме караше да следвам един единствен учител до степента, в която е възможно, и да избягвам да обърквам ненужно себе си като се заглеждам по другите учители.
Да имаш повече от един учител може да създаде сериозни проблеми при твоето обучение. От друга страна, настояването учениците сляпо да следват „единствения” учител може да доведе до сепаратистки клики и да попречи на учениците на различните учители да практикуват заедно. Това неприятно положение все още съществува в света на японските бойни изкуства. Единственото разрешение е да се изчака духовното израстване както на учителите, така и на учениците. Тогава учениците ще могат да тренират при един учител и едновременно с това да се възползват от практиката с ученици от други групи. Затова разбирането на рей е толкова съществено в процеса на духовно израстване в буджуцу. Една от най-дълбоките прояви на рей лежи във взаимодействието между учидачи, този, който приема техниката, и шидачи, този, който прави техниката. За съжаление дори учителите често неправилно разбират тънкостите на учидачи и шидачи при тренирането на ката. Те пропускат да предадат на своите ученици разликата в намеренията, съдържащи се в тези две роли. Особено в класическите традиции ролите на учидачи и шидачи са напълно различни. Всяка има своята уникална психологическа гледна точка. Същностно важно е това различно качество винаги да се поддържа. Вярвам, че разликата в тези две роли е същностната характеристика на упражняването на ката.
Наскоро дори достигнах до разбирането, че практикуването не си струва, ако и двамата партньори не осъзнават това. Когато външен човек наблюдава ката, на него му изглежда, че учидачи губи, а шидачи печели. Това не е случайно. В нея се съдържа много повече. Учидачи трябва да има духа на грижовен родител. Учидачи води шидачи, като прилага истинска атака. Това позволява на шидачи да учи правилно разположение на тялото, дистанцията в боя, правилен дух и възприемане на предоставената възможност. За учидачи скромният дух е също толкова важен, колкото правилната техника. Лукавството, арогантността и снизходителното отношение никога не трябва да се допускат в практиката. Мисията на учидачи е жизненоважна. В миналото тази роля е била осъществявана от старши практикуващи, които са били способни да изпълнят точна техника и са притежавали правилния дух и разбиране за тази роля. Учидачи трябва да даде пример за чисти, прецизни разсичащи линии и точно прицелване и също така трябва да излъчва фокусирана сила и авторитет. Ако учидачи е родителят или учителят, тогава шидачи е детето или ученикът. Целта е да се придобият уменията, представени чрез техниката на учидачи.
За съжаление учениците често се държат така, все едно искат да пробват своите умения срещу тези на учидачи с по-висока степен. Според тях това състезание е тяхната практика. Всъщност това не води нито до по-добра техника, нито до по-голямо духовно развитие, защото правилното отношение между учидачи и шидачи е било помрачено. Повторението на техниките в това отношение родител-дете или старши-младши ученик е това, което позволява израстването на духа чрез практикуването на техниката. Ролите на учидачи като старши и на шидачи като младши ученик се запазват, независимо от действителното ниво и опит на всеки от двамата партньори. Ката трябва да се практикува така, че учащите да се учат както да дават, така и да получават. Това е, което прави възможно подобрението на техниката и духовното развитие.
За съжаление при практиката с джо хората понякога мислят, че упражняват двете роли, само за да запаметят последователните движения на двете различни оръжия, тачи и джо. Има дори някои инструктори, които учат, че целта на Шинто Мусо-рю джоджуцу е да учи как се побеждава меч с тояга. Това е грешка. Ако то продължи, ката буджуцу може да отмре, защото и техниката, и духът на учидачи няма да се подобрят. В наше време са все по-малко хората, които могат правилно да играят ролята на учидачи. Вярвам, че буджуцу е могло да се развие в будо само чрез запазване на идеята за учидачи и шидачи. Тази идея е основна характеристика на класическото буджуцу.
Въпреки че японските изкуства като кенджуцу, иайджуцу и джоджуцу са се трансформирали от „джуцу” в „до”, ако правилните роли не се съхранят при тренировките, изкуствата „до” ще се отклонят в грешна посока. Очевидно има разлика между опита да бъде съхранено правилното разграничение между учидачи и шидачи, дори и това да не е постигнато напълно, и пълната липса на усилие или разбиране на разграничението. Съществуването на намерението или качеството на намерението се проявява в ежедневната практика и действия. Онези, които имат очите и опитността да видят, могат да разберат разликата. Моята тревога е, че в наши дни все по-малко хора разбират тази концепция. В бъдеще те ще бъдат още по-малко. Изглежда, че хората вече не осъзнават, че съществуването на учидачи и шидачи е същността на будо тренировката. В заключение, аз съм убеден, че най-важните неща, които съм научил от Шинто Мусо-рю и Такаджи Шимицу сенсей, са ролите на учидачи и шидачи в ката. Няма начин да бъде предадена ката от японските класически традиции без правилно разбиране на този дух на даване и получаване. Не е редно старшите ученици в ролята на учидачи да се отнасят зле, да тормозят или да измъчват младшите ученици. Напротив, тяхната работа е да насочват и да възпитават. По същия начин е ужасно да се види шидачи, възприел отношение, което е по същество отцеубийствено, и опит да се унищожи учидачи. Мога само да кажа, че такъв дух никога не трябва да съществува.
Шимицу сенсей винаги казваше: „Трябва да тренирате с мен.” (т.е. директно с вашия собствен учител). Той постоянно приемаше ролята на учидачи. Дори и с начинаещите, той никога не отслабваше вниманието си. Винаги беше сериозен с всички. Никога не беше арогантен и никога не се държеше властно с друг човек. Вярвам, че това отношение е най-важното в обучението по ката буджуцу, и обучението на Шимицу сенсей беше чудесен пример. Този дух се поддържа трудно не само в джоджуцу, но също така и в други ситуации. Той е напълно различен от отношението на старши ученик или учител, който демонстрира уменията си на своите ученици, като се отнася към тях арогантно и снизходително. Толкова е лесно да се окажеш хванат в кръга от отношения, които карат шидачи да се опитва да се състезава с учидачи. Ръководството на учител-майстор е абсолютно съществено, за да се избегне такава ситуация. Учидачи учи шидачи, като жертва себе си, тренирайки сякаш всеки момент ще бъде убит. Тази саможертва въплъщава духа на учителите и родителите. От обучението по ката няма полза без това разбиране. Това е духът, който позволява на шидачи да израства и да развива собствения си дух. Ката буджуцу не учи нито на победа, нито на загуба, а как да се грижим за другите и да ги дърпаме на по-високо ниво. Това е будо. Искрено се надявам, че всички, особено онези, които практикуват джоджуцу, ще помнят тази максима: „Не ликувайте в победата, не ставайте сервилни в загубата. Губете с достойнство.” Това е духът, на който трябва да се учим да подражаваме.

Източник: aikido-bg.com

Джодо е пътят на джо, или късата тояга. Най-разпространената форма на практикуване на джодо в момента е Зен Нихон Кендо Ренмей, известна като Сейтей джодо. Тя е развита в края на 60-те години от Шимицу Такаджи сенсей на базата на старата школа (корю) – Шинто Мусо Рю. Тази традиционна джуцу школа е основана в края на 16 век от Мусо Гонносуке (Катцуйоши), ученик в старите школи – Теншин Шоден Катори Шинто Рю и Джикишинкаге Рю. В школата се е изучавало освен бой с джо и кен, също кодачи, нито, танджо, джуте, тессен, кусаригами. Много малко достоверна информация е запазена за основателя на школата Мусо Гонносуке, а наличната главно е свързана с изобретяването на джо и прочутите му двубой с Миямото Мусаши - може би най-таченият майстор на меча в Япония, основател на школата Хиохо Нитен Ичи Рю и автор на книгата Го рин но шо.
Много легенди са се натрупали около тези известни войни и техния сблъсък, така че едва ли някога ще узнаем какво реално се е случило между тях. Най-разпространената, история за този двубой ни предава следната картина: Мусо е бил въоръжен с бо (6 шаку), а Мусаши с два меча, неговата запазена марка. Когато Мусо нанася удар с бо към главата на Мусаши, той блокира тоягата с джуджидоме (x-блок над главата), използвайки двата си меча, като по този начин приклещва оръжието на Мусо и така го побеждава. Мусаши останал респектиран от начина, по който Гонносуке се представил в схватката и го оставил жив. Унижен, Гонносуке прекарал години в търсене на начин да обърне изхода на двубоя и да победи Мусаши. След няколко години обучение той се уединил за 37 дни в храма на остров Кюшу. Една нощ сънувал божествен пратеник, който се явил пред него в образа на дете и му казал да "опознае слънчевия сплит с помощта на обла пръчка". Така Гонносуке създал ново оръжие - тояга, която била малко по-дълга от обикновен меч, но много по-къса от бо. При втория двубой Мусо отново нанесъл удар към главата на Мусаши, след което той пак спрял атаката му с джуджидоме. Този път обаче, благодарение на по-късата тояга, той успял да нанесе удар в слънчевия сплит с другия й край. Така Гонносуке излязъл победител и станал известен като единственият, надделял над великия майстор на меча, като на свой ред върнал жеста на Мусаши, като го оставил жив. Така новата школа била родена.
Твърди се, че съкровеното виждане на Мусо за бойните умения се градяло на представата за суигетцу – (вода-луна). Това е принцип на сливане с енергията на опонента – точно както отражението на луната следва движението на вълните във водата. Това може да се открие в думите на Уешиба: „Обхвани твоя нападател с твоя дух и ще предвиждаш всичките му действия, като бъдеш способен да го водиш накъдето пожелаеш, оставяйки се открит ти го принуждаваш да атакува. Когато си приел 99 % от атаката и вече си пресякъл границата между живота и смъртта – само тогава можеш ясно да видиш посоката си на действие. Така трябва да се тренира. По този начин древните са могли да постигнат виждане за военната стратегия, дори тренирайки на едно единствено татами. Това е принципът на суйгетцу.”
Според други истории, Гонносуке, стигнал до идеята, че докато меча наранява хората, тоягата не, което позволявало да се развитият друг тип техники с нея. За да развитие тази си идея, той приел обет в храма Хомангу, тренировъчен център на сектата Тендай, където постигнал прозрение за истинската природа на късата тояга. За разлика от повечето традиционни японски оръжия, които са създадени за да убиват, късата тояга би могла да се използва за да се повали противника без да му се причиняват сериозни ранявания или смърт. Разбира се джо би могло да се използва и така, че да причини смърт, така че упражняващият това изкуство има много възможности за действие пред себе си. Най-честите техники с джо са насочени към лицето, китките или слънчевия сплит (суйгетцу) на противника. Твърди се, че Мусо Гонносуке е комбинирал при създаването на Шинто Мусо Рю джоджуцу изкуството на меча, на яри (копието) и на нагината (алабердата). Тоягата има диаметър от 8 бу (2.42 cm), и дължина от 4 шаку 2 сун и 1 бу (127.6 cm). С нея могат да се нанасят удари и с двата края, дистанцията може да се променя като джо се плъзга в ръцете или позицията на ръцете се променя.
След като развива своето изкуство, Мусо Гонносуке става учител на клана Курода, а джоджуцу едно от най-тайните изкуства по това време. Разрешение да се преподава джоджуцу извън хан (феодалната територия) е дадено на майсторите от школата едва след 1872 г. след реформата на Мейджи. През 20 век Шимицу Такаджи променя името на стила на джодо и развива 12 базови упражнения като част от тренировъчната система. Сейтей джодо се развива от Японската Кендо Федерация на базата на тази модернизирана форма на Шинто Мусо Рю джодо.

Основни позиции: джо

1.    ЦУНЕ НО КАМАЕ: Това е основното камае, от което другите позиции са се развили. Застава се в естествена позиция, а джо се държи в дясната ръка, по средата на оръжието, като върхът на джо сочи към слънчевият сплит на противника.
2.    ХОНТЕ НО КАМАЕ: От цуне но камае, дясната ръка и десния крак тръгват напред едновременно, а лявата ръка хваща джо за задния край. Тогава дясната ръка се приплъзва по тоягата така, че застава на един лакът разстояние от лявата ръка (и края на джо). Тоягата сочи към очите на противника.
3.    ГИАКУТЕ НО КАМАЕ: От цуне но камае, лявата ръка хваща джо като дланта е завъртяна в обратен хват (палецът на дланта е откъм тялото). Десният крак прави крачка напред, като едновременно с това и дясната ръка прави голямо кръгово движение с джо, като се плъзга по тоягата и спира на един лакът разстояние от края на джо. Предният край на джо сочи към очите на противника.
4.    ХИКИОТОШИ НО КАМАЕ: От цуне но камае, лявата ръка хваща предния край на джо, а левия крак стъпва напред. Джо се прибира до тялото като предния край на джо е успореден на лявото рамо, едновременно с това тялото застава в ма-ханми. Лявата ръка остава прибрана до гърдите, а дясната отпусната покрай тялото, като придържа джо отдолу.

Основни позиции: бокуто
1.    СЕЙГАН НО КАМАЕ : бокуто сочи напред, като върха му е на нивото на очите.
2.    ДЖОДАН НО КАМАЕ : бокуто е вдигнат над главата.
3.    ХАСО НО КАМАЕ : бокуто е встрани от лицето, а острието му е поставено по 45⁰.
4.    ВАКИГАМАЕ: бокуто е насочено надолу, встрани и назад.
5.    ГЕДАН НО КАМАЕ: бокуто е насочено към лявото коляно на противника.

Кихон (ТАНДОКУ ДОСА (индивидуална практика) и СОТАЙ ДОСА (практика по двойки)):
1.    ХОНТЕ УЧИ. Тази техника посреща атаката на противника, като се нанася удар към главата.

2.    ГИАКУТЕ УЧИ. Тази техника посреща атаката на противника, удряйки го отляво или отдясно по главата.

3.    ХИКИОТОШИ УЧИ. Техниката е предназначена да се установи контрол над противник, заел сейган но камае, като се нанася удар по меча, след което се установява контрол чрез насочване на джо към очите. Когато се практикува без противник, ударите са насочени към главата, а не към меча.

4.    КАЕШИ ЦУКИ. Чрез усукване на бедрата вляво и вдясно, предният и задният край на тоягата се сменят, като джо се движи вертикално, след което се нанася пронизващ удар в слънчевия сплит на противника – суйгетцу.

5.    ГИАКУТЕ ЦУКИ От обърната позиция на ръката се пронизва суйгетцу на противника, като с което следва хонте учи.

6.    МАКИ ОТОШИ. Тази техника е предназначена да спре поразяващ удар към главата. Ударът на противника се блокира, а меча се отхвърля надолу, като в края на техниката върхът на джо сочи към лицето на противника.

7.    КУРИ ЦУКИ (ЦКИ) Тялото се премества в ляво, когато противникът прави опит да атакува главата. Предният край на джо контролира меча на противника и с помитащо движение мечът се сваля надолу, като се упражнява контрол върху противника. Ръцете на противника остават притиснати към тялото му. Използва се най-вече, когато противника е много твърд.

8.    КУРИ ХАНАШИ. Същото начало на техниката и цел, както е в кури цуки, но тук се отхвърля надалеч меча на противника, а не се сваля и притиска към тялото, както е при кури цуки. Използва се най-вече, когато меча на шидачи е „гъвкав”.

9.    ТАЙ АТАРИ. Същото начало и цел, както е при предишните два кихона. Следва отблъскване на противника като лявата ръка е насочена към суйгетцу на противника, а дясната – към лицето му. Използва се, когато е трудно да се прецени дали противникът е стегнат или движенията му са гъвкави.

10.    ЦУКИ ХАЗУШИ УЧИ. Учидачи атакува с цки в корема. Джо е над главата, хванато с двете ръце в краищата му. С усукване на тялото и заставане в ма-ханми, десният край на джо отива надолу за да посрещне и контролира удара, следва удар, който е насочен към меча на противника.

11.    ДОБАРАЙ УЧИ. Атака на противника, който се опитва да нанесе режещ удар отдясно на тялото. Десният крак отстъпва и джо поема удара, след което следва незабавна атака към меча на противника.

12.    МИГИ ТАЙХАЗУШИ УЧИ – ХИДАРИ ТАЙХАЗУШИ УЧИ. При атака към главата, тялото се отдръпва назад, за да се избегне удара и следва незабавен удар върху меча на противника. Техниката се изпълнява отляво и от дясно.

Ката (практика на последователност от базови форми, по двойки):
Размяна на джо и бокуто:
ШИ УЧИ КОТАЙ − команда за размяна на оръжията
Учидачи държи бокуто в дясната си ръка, като острието на бокуто е насочено към него в момента, който го подава. Шидачи приема бокуто с лявата ръка, след което го прехвърля в дясната. Учидачи взима джо с лявата си ръка и го прехвърля в дясната (става шидачи). Пристигайки в стартовата позиция, учидачи навежда надолу меча, изпъвайки ръка и се обръща надясно. Шидачи също се обръща надясно като джо е в позиция цуне но камае.
Край:
ТАЧИ ВА ОСАМЕ (Осаме то) − команда за прибиране на бокуто
Учидачи прибира с кръгово движение бокуто към лявото си бедро от позицията сейган но камае.
СОГО НО РЕЙ = команда за изпълнение на поклон
Шидачи обръща върха на джо към пода (при „сого но”). Другият край на джо докосва дясното рамо отзад. Не бива този край да стърчи над рамото. Учидачи отпуска ръката, която държи бокуто към бедрото. Шидачи и учидачи се покланят едновременно при „рей”. Шидачи следи джо да е плътно прикрепено към рамото. След поклона учидачи връща бокуто на бедрото си.
ZNKR джодо
Кратко описание на катите:
ЦКИ ЦУЕ: Шидачи държи джо свободно пред тялото си. За да се избегне фронталната атака към главата на учидачи, шидачи отстъпва с дълбоко движение встрани и назад като отпуска върха на джо до дясното с бедро. Взимайки с двете ръце джо, шидачи нанася удар в суйгетцу на противника, като ударът завършва върху неговата лява китка. Докато учидачи заема хидари джодан но камае за следваща атака към шидачи, шидачи нанася ударя по неговата лява китка с хонте учи.

СУИ ГЕТЦУ: За да избегне атаката на меча към главата, шидачи влиза напред (ирими) и диагонално вдясно, като мушка противника в слънчевия сплит. Учидачи се оттегля назад в хассо, и след което шидачи отстъпва назад в хикиотоши но камае, заема сейган. Следва удар по меча (хикиотоши учи).

ХИСАГЕ: Тоягата е скрита зад шидачи, учидачи нанася удар към главата на шидачи, а той от своя страна бяга назад в хикиотоши но камае, като бързо преминава в курицуки, следва мушкане в суйгетцу и накрая хикиотоши учи към лицето на противника.

ШАМЕН: Джо е в цуне но камае, за да се избегне атака в центъра на главата, тялото се обръща в дясно и с обърнат захват на лявата ръка върху джо, се нанася удар към слепоочието на противника. Следва каеши цуки.

САКАН: За да се избегне мушкащ удар, тялото се отръпва назад и същевременно мушкането се парира с джо. Бокуто се удря с цуки хазуши учи и следва хикиотоши учи.

МОНОМИ: Джо се държи в дясната ръка в единия край, а другият край на тоягата докосва пода. При атака към главата, тялото се премества вляво от линията на атаката и с хонте учи се поразяват китките на противника. Когато противникът заема джодан но камае, се нанася каеши цуки в областта на корема.

КАСУМИ: Бокуто се атакува с гякутеучи в момента, в когато заеме сейган но камае. Последващата атака на учидачи се посреща с тайатари, а тази след нея с курицуки. Следва оттегляне на учидачи и когато неговата концентрация е нарушена – мушкане в суйгетцу, последвано от хикиотоши учи към лицето му.

ТАЧИ ОТОШИ: Техника срещу противник, който е заел сейган но камае. Атакува се главата му, а когато той се защити с вдигане на бокуто над главата и на свой ред атакува, атаката се посреща с курицуки. Когато учидачи отстъпва, шидачи нанася каеши цуки в суйгетцу, последвано от хикиотоши учи.

РАЙ УЧИ: Когато учидачи прави опит да се порази рамото на шидачи, той отговаря с мушкане в суйгетцу с гиакуте цуки, при следващата атака, насочена към врата, следва ново мушкане, този път в областта на тазовата кост.

СЕЙГАН: Противникът е пресрещнат и когато се опитва да извади бокуто, шидачи прави опит да атакува суйгетцу. След като учидачи изважда меча и атакува, шидачи отстъпва назад, след което се връща и нанася удар към суйгетцу на учидачи.

МИДАРЕДОМЕ: С гиакуте учи се поразява бокуто на противника, който е в сейган но камае. Следва повторно гиакуте учи към лицето, джо се превърта вертикално на 180° и се удря бокуто надолу с хонте учи. Опитът за рязане с шоменучи се контрира с маки отоши, а втория удар се посреща с тайатари, следвано от хикиотоши учи. Отблъскването с тайатари се прави с левия крак вместо с десния както обикновено.

РАН-АЙ: Тази ката включва голяма част от елементите, използвани в предишните кати.