Статии


Сейтей джодо

Автор: Теодор Леков

Джодо е пътят на джо, или късата тояга. Най-разпространената форма на практикуване на джодо в момента е Зен Нихон Кендо Ренмей, известна като Сейтей джодо. Тя е развита в края на 60-те години от Шимицу Такаджи сенсей на базата на старата школа (корю) – Шинто Мусо Рю. Тази традиционна джуцу школа е основана в края на 16 век от Мусо Гонносуке (Катцуйоши), ученик в старите школи – Теншин Шоден Катори Шинто Рю и Джикишинкаге Рю. В школата се е изучавало освен бой с джо и кен, също кодачи, нито, танджо, джуте, тессен, кусаригами. Много малко достоверна информация е запазена за основателя на школата Мусо Гонносуке, а наличната главно е свързана с изобретяването на джо и прочутите му двубой с Миямото Мусаши - може би най-таченият майстор на меча в Япония, основател на школата Хиохо Нитен Ичи Рю и автор на книгата Го рин но шо.
Много легенди са се натрупали около тези известни войни и техния сблъсък, така че едва ли някога ще узнаем какво реално се е случило между тях. Най-разпространената, история за този двубой ни предава следната картина: Мусо е бил въоръжен с бо (6 шаку), а Мусаши с два меча, неговата запазена марка. Когато Мусо нанася удар с бо към главата на Мусаши, той блокира тоягата с джуджидоме (x-блок над главата), използвайки двата си меча, като по този начин приклещва оръжието на Мусо и така го побеждава. Мусаши останал респектиран от начина, по който Гонносуке се представил в схватката и го оставил жив. Унижен, Гонносуке прекарал години в търсене на начин да обърне изхода на двубоя и да победи Мусаши. След няколко години обучение той се уединил за 37 дни в храма на остров Кюшу. Една нощ сънувал божествен пратеник, който се явил пред него в образа на дете и му казал да "опознае слънчевия сплит с помощта на обла пръчка". Така Гонносуке създал ново оръжие - тояга, която била малко по-дълга от обикновен меч, но много по-къса от бо. При втория двубой Мусо отново нанесъл удар към главата на Мусаши, след което той пак спрял атаката му с джуджидоме. Този път обаче, благодарение на по-късата тояга, той успял да нанесе удар в слънчевия сплит с другия й край. Така Гонносуке излязъл победител и станал известен като единственият, надделял над великия майстор на меча, като на свой ред върнал жеста на Мусаши, като го оставил жив. Така новата школа била родена.
Твърди се, че съкровеното виждане на Мусо за бойните умения се градяло на представата за суигетцу – (вода-луна). Това е принцип на сливане с енергията на опонента – точно както отражението на луната следва движението на вълните във водата. Това може да се открие в думите на Уешиба: „Обхвани твоя нападател с твоя дух и ще предвиждаш всичките му действия, като бъдеш способен да го водиш накъдето пожелаеш, оставяйки се открит ти го принуждаваш да атакува. Когато си приел 99 % от атаката и вече си пресякъл границата между живота и смъртта – само тогава можеш ясно да видиш посоката си на действие. Така трябва да се тренира. По този начин древните са могли да постигнат виждане за военната стратегия, дори тренирайки на едно единствено татами. Това е принципът на суйгетцу.”
Според други истории, Гонносуке, стигнал до идеята, че докато меча наранява хората, тоягата не, което позволявало да се развитият друг тип техники с нея. За да развитие тази си идея, той приел обет в храма Хомангу, тренировъчен център на сектата Тендай, където постигнал прозрение за истинската природа на късата тояга. За разлика от повечето традиционни японски оръжия, които са създадени за да убиват, късата тояга би могла да се използва за да се повали противника без да му се причиняват сериозни ранявания или смърт. Разбира се джо би могло да се използва и така, че да причини смърт, така че упражняващият това изкуство има много възможности за действие пред себе си. Най-честите техники с джо са насочени към лицето, китките или слънчевия сплит (суйгетцу) на противника. Твърди се, че Мусо Гонносуке е комбинирал при създаването на Шинто Мусо Рю джоджуцу изкуството на меча, на яри (копието) и на нагината (алабердата). Тоягата има диаметър от 8 бу (2.42 cm), и дължина от 4 шаку 2 сун и 1 бу (127.6 cm). С нея могат да се нанасят удари и с двата края, дистанцията може да се променя като джо се плъзга в ръцете или позицията на ръцете се променя.
След като развива своето изкуство, Мусо Гонносуке става учител на клана Курода, а джоджуцу едно от най-тайните изкуства по това време. Разрешение да се преподава джоджуцу извън хан (феодалната територия) е дадено на майсторите от школата едва след 1872 г. след реформата на Мейджи. През 20 век Шимицу Такаджи променя името на стила на джодо и развива 12 базови упражнения като част от тренировъчната система. Сейтей джодо се развива от Японската Кендо Федерация на базата на тази модернизирана форма на Шинто Мусо Рю джодо.

ZEN NIHON KENDO RENMEI SEITEI JODO

Участници:
•    ШИ-ДАЧИ: този, който е с джо
•    УЧИ-ДАЧИ: този, който е с бокуто. Старшият от двамата – той определя тайминга на изпълнението.
Команди:
•    СОГО НО РЕЙ : поклон един към друг
•    MOTO E: на линия, обратно на линията, подравняване
•    МАВАРЕ МИГИ: обръщане на дясно
•    ИОЙ: подготовка за изпълнението
•    ХАДЖИМЕ: начало
•    ЯМЕ: стоп
•    ЗАНШИН: буден дух, внимание след края на изпълнението
•    МЕЦУКЕ: наблюдавай очите на противника
•    КИАЙ: вик ( „иейт” – при удари, „ооот” – при мушкане)
Основни позиции: джо

1.    ЦУНЕ НО КАМАЕ: Това е основното камае, от което другите позиции са се развили. Застава се в естествена позиция, а джо се държи в дясната ръка, по средата на оръжието, като върхът на джо сочи към слънчевият сплит на противника.
2.    ХОНТЕ НО КАМАЕ: От цуне но камае, дясната ръка и десния крак тръгват напред едновременно, а лявата ръка хваща джо за задния край. Тогава дясната ръка се приплъзва по тоягата така, че застава на един лакът разстояние от лявата ръка (и края на джо). Тоягата сочи към очите на противника.
3.    ГИАКУТЕ НО КАМАЕ: От цуне но камае, лявата ръка хваща джо като дланта е завъртяна в обратен хват (палецът на дланта е откъм тялото). Десният крак прави крачка напред, като едновременно с това и дясната ръка прави голямо кръгово движение с джо, като се плъзга по тоягата и спира на един лакът разстояние от края на джо. Предният край на джо сочи към очите на противника.
4.    ХИКИОТОШИ НО КАМАЕ: От цуне но камае, лявата ръка хваща предния край на джо, а левия крак стъпва напред. Джо се прибира до тялото като предния край на джо е успореден на лявото рамо, едновременно с това тялото застава в ма-ханми. Лявата ръка остава прибрана до гърдите, а дясната отпусната покрай тялото, като придържа джо отдолу.

Основни позиции: бокуто
1.    СЕЙГАН НО КАМАЕ : бокуто сочи напред, като върха му е на нивото на очите.
2.    ДЖОДАН НО КАМАЕ : бокуто е вдигнат над главата.
3.    ХАСО НО КАМАЕ : бокуто е встрани от лицето, а острието му е поставено по 450.
4.    ВАКИГАМАЕ: бокуто е насочено надолу, встрани и назад.
5.    ГЕДАН НО КАМАЕ: бокуто е насочено към лявото коляно на противника.

Кихон (ТАНДОКУ ДОСА (индивидуална практика) и СОТАЙ ДОСА (практика по двойки)):
1.    ХОНТЕ УЧИ. Тази техника посреща атаката на противника, като се нанася удар към главата.

2.    ГИАКУТЕ УЧИ. Тази техника посреща атаката на противника, удряйки го отляво или отдясно по главата.

3.    ХИКИОТОШИ УЧИ. Техниката е предназначена да се установи контрол над противник, заел сейган но камае, като се нанася удар по меча, след което се установява контрол чрез насочване на джо към очите. Когато се практикува без противник, ударите са насочени към главата, а не към меча.

4.    КАЕШИ ЦУКИ. Чрез усукване на бедрата вляво и вдясно, предният и задният край на тоягата се сменят, като джо се движи вертикално, след което се нанася пронизващ удар в слънчевия сплит на противника – суйгетцу.

5.    ГИАКУТЕ ЦУКИ От обърната позиция на ръката се пронизва суйгетцу на противника, като с което следва хонте учи.

6.    МАКИ ОТОШИ. Тази техника е предназначена да спре поразяващ удар към главата. Ударът на противника се блокира, а меча се отхвърля надолу, като в края на техниката върхът на джо сочи към лицето на противника.

7.    КУРИ ЦУКИ (ЦКИ) Тялото се премества в ляво, когато противникът прави опит да атакува главата. Предният край на джо контролира меча на противника и с помитащо движение мечът се сваля надолу, като се упражнява контрол върху противника. Ръцете на противника остават притиснати към тялото му. Използва се най-вече, когато противника е много твърд.

8.    КУРИ ХАНАШИ. Същото начало на техниката и цел, както е в кури цуки, но тук се отхвърля надалеч меча на противника, а не се сваля и притиска към тялото, както е при кури цуки. Използва се най-вече, когато меча на шидачи е „гъвкав”.

9.    ТАЙ АТАРИ. Същото начало и цел, както е при предишните два кихона. Следва отблъскване на противника като лявата ръка е насочена към суйгетцу на противника, а дясната – към лицето му. Използва се, когато е трудно да се прецени дали противникът е стегнат или движенията му са гъвкави.

10.    ЦУКИ ХАЗУШИ УЧИ. Учидачи атакува с цки в корема. Джо е над главата, хванато с двете ръце в краищата му. С усукване на тялото и заставане в ма-ханми, десният край на джо отива надолу за да посрещне и контролира удара, следва удар, който е насочен към меча на противника.

11.    ДОБАРАЙ УЧИ. Атака на противника, който се опитва да нанесе режещ удар отдясно на тялото. Десният крак отстъпва и джо поема удара, след което следва незабавна атака към меча на противника.

12.    МИГИ ТАЙХАЗУШИ УЧИ – ХИДАРИ ТАЙХАЗУШИ УЧИ. При атака към главата, тялото се отдръпва назад, за да се избегне удара и следва незабавен удар върху меча на противника. Техниката се изпълнява отляво и от дясно.

Ката (практика на последователност от базови форми, по двойки):
Размяна на джо и бокуто:
ШИ УЧИ КОТАЙ − команда за размяна на оръжията
Учидачи държи бокуто в дясната си ръка, като острието на бокуто е насочено към него в момента, който го подава. Шидачи приема бокуто с лявата ръка, след което го прехвърля в дясната. Учидачи взима джо с лявата си ръка и го прехвърля в дясната (става шидачи). Пристигайки в стартовата позиция, учидачи навежда надолу меча, изпъвайки ръка и се обръща надясно. Шидачи също се обръща надясно като джо е в позиция цуне но камае.
Край:
ТАЧИ ВА ОСАМЕ (Осаме то) − команда за прибиране на бокуто
Учидачи прибира с кръгово движение бокуто към лявото си бедро от позицията сейган но камае.
СОГО НО РЕЙ = команда за изпълнение на поклон
Шидачи обръща върха на джо към пода (при „сого но”). Другият край на джо докосва дясното рамо отзад. Не бива този край да стърчи над рамото. Учидачи отпуска ръката, която държи бокуто към бедрото. Шидачи и учидачи се покланят едновременно при „рей”. Шидачи следи джо да е плътно прикрепено към рамото. След поклона учидачи връща бокуто на бедрото си.
ZNKR джодо
Кратко описание на катите:
ЦКИ ЦУЕ: Шидачи държи джо свободно пред тялото си. За да се избегне фронталната атака към главата на учидачи, шидачи отстъпва с дълбоко движение встрани и назад като отпуска върха на джо до дясното с бедро. Взимайки с двете ръце джо, шидачи нанася удар в суйгетцу на противника, като ударът завършва върху неговата лява китка. Докато учидачи заема хидари джодан но камае за следваща атака към шидачи, шидачи нанася ударя по неговата лява китка с хонте учи.

СУИ ГЕТЦУ: За да избегне атаката на меча към главата, шидачи влиза напред (ирими) и диагонално вдясно, като мушка противника в слънчевия сплит. Учидачи се оттегля назад в хассо, и след което шидачи отстъпва назад в хикиотоши но камае, заема сейган. Следва удар по меча (хикиотоши учи).

ХИСАГЕ: Тоягата е скрита зад шидачи, учидачи нанася удар към главата на шидачи, а той от своя страна бяга назад в хикиотоши но камае, като бързо преминава в курицуки, следва мушкане в суйгетцу и накрая хикиотоши учи към лицето на противника.

ШАМЕН: Джо е в цуне но камае, за да се избегне атака в центъра на главата, тялото се обръща в дясно и с обърнат захват на лявата ръка върху джо, се нанася удар към слепоочието на противника. Следва каеши цуки.

САКАН: За да се избегне мушкащ удар, тялото се отръпва назад и същевременно мушкането се парира с джо. Бокуто се удря с цуки хазуши учи и следва хикиотоши учи.

МОНОМИ: Джо се държи в дясната ръка в единия край, а другият край на тоягата докосва пода. При атака към главата, тялото се премества вляво от линията на атаката и с хонте учи се поразяват китките на противника. Когато противникът заема джодан но камае, се нанася каеши цуки в областта на корема.

КАСУМИ: Бокуто се атакува с гякутеучи в момента, в когато заеме сейган но камае. Последващата атака на учидачи се посреща с тайатари, а тази след нея с курицуки. Следва оттегляне на учидачи и когато неговата концентрация е нарушена – мушкане в суйгетцу, последвано от хикиотоши учи към лицето му.

ТАЧИ ОТОШИ: Техника срещу противник, който е заел сейган но камае. Атакува се главата му, а когато той се защити с вдигане на бокуто над главата и на свой ред атакува, атаката се посреща с курицуки. Когато учидачи отстъпва, шидачи нанася каеши цуки в суйгетцу, последвано от хикиотоши учи.

РАЙ УЧИ: Когато учидачи прави опит да се порази рамото на шидачи, той отговаря с мушкане в суйгетцу с гиакуте цуки, при следващата атака, насочена към врата, следва ново мушкане, този път в областта на тазовата кост.

СЕЙГАН: Противникът е пресрещнат и когато се опитва да извади бокуто, шидачи прави опит да атакува суйгетцу. След като учидачи изважда меча и атакува, шидачи отстъпва назад, след което се връща и нанася удар към суйгетцу на учидачи.

МИДАРЕДОМЕ: С гиакуте учи се поразява бокуто на противника, който е в сейган но камае. Следва повторно гиакуте учи към лицето, джо се превърта вертикално на 180° и се удря бокуто надолу с хонте учи. Опитът за рязане с шоменучи се контрира с маки отоши, а втория удар се посреща с тайатари, следвано от хикиотоши учи. Отблъскването с тайатари се прави с левия крак вместо с десния както обикновено.

РАН-АЙ: Тази ката включва голяма част от елементите, използвани в предишните кати.
 
« НачалоПредишна12СледващаКрай »

Страница 2 от 2